Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
11. Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13. Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14. Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15. Който оправдава нечестив и който обвинява праведен — и двамата са гнусота пред Господа.
16. За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост — той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17. Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18. Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19. Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20. Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21. Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22. Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25. Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26. Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27. Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си — благоразумен.
Глава 18.
1. Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието — позор.
4. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
6. Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
7. Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
8. (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
9. Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
10. Нехайният в работата си е брат на разсипника.
11. Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
12. Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
13. Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
14. Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
15. Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух — кой може го подкрепи?
16. Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
17. Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
18. Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
19. Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
20. Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
21. От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
22. Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
23. Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
24. Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
25. Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.
Глава 19.
1. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
2. Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
3. Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
4. Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
5. Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
6. Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
7. Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но — и това няма.
8. Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
9. Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
10. На глупец не прилича разкош, още повече на роб — да господарува над князе.
11. Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.